употреба на бутони за подаване на команди към процесорните системи

в днешно време управлението на всякакви процесорни системи от страна на операторите е възможно само с подаване на команди директно от панел с бутони свързан към системата. комуникационният интерфейс може да бъде от всякакъв вид, сериен, паралелен, отдалечен на метри от основната платка или директно поставени бутони на кутията на управляващият контролер.

вариантите за управление на крайните товари е както знаете спрямо тяхната мощност. с бутон може да задействате управляваща нисковолтова верига, която да включи крайният товар с висок волтаж. в тази схема можете да използвате различни видове релета, контактори, соленоиди и други механични прекъсвачи и контакти според мощността която трябва да управлявате.

бутоните за подаване на команди към процесорите използват ниско напрежение, най-често +5V, също така с малък делител и стабилизиращ диод можете да подадете сигнал и със захранващото +12/+24V, ако се налага да изнесете клавиатурата отдалечено от основния контролер. как се прави това ще видим в следващите уроци.

  

друг вариант за употреба на много бутони свързани директно към процесорите е употребата на разширителни интеграли/експандери/ с много на брой входящо/изходящи портове с възможност за избор на всеки един пин от порта дали да е вход или изход. комуникацията между процесора и експандера най-често е SPI или I2C, като в различните чипове има различни допълнителни екстри за удобство на програмистите. с тези експандери можете да си направите цели много на брой бутонни панели, като спестявате пинове от процесорите и отделяте цифровите от аналоговите функции на процесора както от хардуера така и от софтуера.

бутонни клавиатури тип матрица се срещат често, макар че са доста остарели като употреба и софтуер и изискват повече елементи по платките за запояване и монтаж, както също и специализиран софтуер за обхождане на матрицата с цел следене на състоянието на бутоните. допълнителен недостатък е че заемат двойно повече пинове директно от процесора, защото за да се получи матрицата от бутони са необходими два порта по 4 пина или един цял 8 пинов порт за реализация на бутонната матрица. това налага употребата на по-големи като параметри процесори и също така усложняване на софтуера за контрол на работният процес. допулнително време за проектиране на платката и други времеви и трудоемки процеси по проектиране на платката и създаване на софтуера.

ако вашето електронно устройство има няколко свободни пина от процесора винаги можете да сложите бутони с цел да контролирате процесите вътре в контролера, както и управлението на периферийната техника свързана към процесора.

бутоните могат да бъда използвани за най-различни контроли, като включване/изключване на пиновете, сверяване на часовник, протичане на дадени комуникации между отделни модули в дадена система, смяна на ефекти в осветлението, смяна на програми за контрол на периферията и много други.