Кондензаторът е пасивен електронен компонент, предназначен за временно съхраняване на електрически заряд.

Устройството на използваните в практиката кондензатори варира в широки граници, но те винаги съдържат два проводника, разделени от непроводящ диелектрик. При наличие на потенциална разлика между двата проводника, в диелектрика възниква статично електрическо поле, в резултат на което от едната му страна се натрупва положителен, а от другата — отрицателен заряд.

Идеалният кондензатор се характеризира с една постоянна величина, наричана електрически капацитет и измервана във фаради. Капацитетът е отношението на електрическия заряд на всеки от проводниците към потенциалната разлика между тях. При реалните кондензатори през диелектрика протичат известни токове и силата на електрическото поле има ограничения, а проводниците предизвикват нежелана индуктивност и съпротивление, които понякога оказват чувствително влияние върху теоретичния модел на работа на кондензаторите.

Кондензаторите намират широко приложение в различни електрически схеми за блокиране на постоянния ток, като същевременно се пропуска променливия, за изглаждане на изходния ток на захранващи блокове, в трептящи кръгове, използвани в радиотехниката, и за много други цели.

повече информация - https://bg.wikipedia.org/wiki/